Не се сетих за по-подходящо заглавие за следващият блог, който ще ни разходи из красивите улици на един град в Северна Италия – страна, която заедно с Франция и Испания е дала и продължава да дава много красота на света, но и една от тези, където хората обожават да се поздравяват, разделят и общуват…. целувайки се.

Като пиша тези редове, си мисля, какво ли им е било на тези прекрасни и топли хора по време на изолацията, когато контактите между хората бяха ограничени от минумум 2 метра разстояние. С отпускането на мерките и плавното връщане към новият ни нормален начин на живот , освен, че вече планирам следващото си посещение, си мисля и, че Италия остава една от страните, където след всякa визита си задавам един и същ въпрос, а именно – ” как да се върна към забързаният си начин на живот където и да е, оставяйки тази палитра от цветове и страст, както и оставяйки тази страна където хората изпитват по-голямо удоволствие от храната, живеят по -дълго, обичат по-силно…?

”Аферата с Торино бе нещо като филма ” Италианска Работа” ( голяма част от който е сниман в Торино), но с не толкова драматичен край. Много по-малко посещаван в сравнение с голямата седмица – Рим, Милано, Венеция, Флоренция, Верона, Неапол, Амалфи.., град Торино е също толкова красив, с прекрасна архитектура, но освен това е родното място на ”Лаваца” , шоколадовото блокче, което познаваме днес и на което местните са посветили цял ”шоколадов фестивал всяка есен” и не последно място – вермутът и аперативото**.

Ако трябва да съм съвсем честна, историческата кафе- сцена на Торино, виното ” Бароло”, както и архитектурата на града, бяха в основата на планираната ми визита. Следните няколко кафенета ги препоръчвам много горещо ( Baratti&Milano, Caffè Torino, Caffè San Carlo,Caffè Mulassano, Al Bicerin *), не само заради интериорът, но и сервизът, вкусът на кафето, гледките към красивите площади ( само си представям интелектуалците от 18ти – 19ти век, какво са планирали от тези места, отпивайки от перфектно приготвеното си еспресо или горещ шоколад). Местните разказват, че в историческият център на Торино се намират толкова много кафенета, че човек дори и да прекара няколко месеца на това място и всеки ден да избира различно кафене, пак няма да успее да обиколи всички.

Мнозина свързват Торино и със седалището на ‘‘Фиат‘‘ ,  домакинството на Зимните Олимпийски игри през 2006г,  а за вярващите- може би ще е интересно, че в Катедралният храм на Торино се съхранява  ‘‘Плащеницата‘‘, платното в което е било обвито тялото на Исус Христос след смъртта му и върху което като по чудо е останал отпечатък от облика му. За катедралата няма вход, а ” Плащеницата” е изложена зад стъклен параван, но ако има и такива, които биха искали да видят платното от по-близо, може да погледнете кога ще е следващото планирано поклонение, за да се запишете за посещение…

Разположен в подножието на планината Пиемонт и Алпите, по поречието на река По,  Торино е градът, избран за резиденция на Савойскто Херцогство през 16ти век и избран за първа Италианска столица на Обединена Италия през 1861г.

Любовта на Савойската фамилия към изкуството и културата, дават отражение в наистина, многобройният брой дворци, музеи, галерии, повечето от които днес са включени в списъкът на Юнеско и признати за Световното Културно наследство, а фактът, че крал Виторио Емануеле I-ви не е обичал да се разхожда под дъжда, довеждат до построяването на рекорден по брой и дължина аркади, под които кралят, а днес всички ние, се разхождаме спокойни, наслаждавайки се и на красиво -изработените орнаменти, които междудругото са навсякъде в града.

Говорейки за периода на Обединена Италия, строителството на един от символите на града – красивата Моле Антонелиана ( кула издигаща се на над 160м) започва през този период.

Днес под купола на ‘ Моле Антонелиана’ или в същата сграда се намира Националиният музей на киното в Италия. За тези със страст и интерес към киното – музеят с богат атрактивен интериор, предлага една ‘разходка‘ през всички етапи на киното – като техника и изкуство. За мен това, беше един великолепно- изкаран следобяд, след посещението на ‘Вилата на Кралицата – Villa della Regine’ – великопната вила от ХVII век и резиденция на голяма част от Савойските владетели. Легендата разказва, че по първоначален план, вилата е трябвало да придобие облика на ‘ селска резиденция’ с много лозя. Във вилата са се организирали и срещи на интелектуалци и академици, обсъждащи теми от изкуството, науката, философията и математиката.

Днес вилният комплект, може да бъде посетен, като посетителите могат да се насладят на многобройните картини на художници като Дживани Батиста Кростато, а любителите на лозята и виното като мен, няма да останат разочеровани … Вилата е прекрасна, хората които се грижат за нея наистина мили и разказват с такава страст за събитията състояли се във вилата, за семейството, живяло в нея и тъй като, Торино няма този огромен брой посетители, човек успява да се наслади на всички прелести, градини, гледките от балконите, наистина на спокойствие ( понякога прекалено голямо спокойствие).

Всъщност, пишейки последните редове от този блог, си мисля, че по-скоро ви разходих в историческите кафенета на града, но така е в Италия или в моят свят, нищо не започва и нищо не се прави, преди привършването на едно хубаво и силно кафе.

Имаше и много история по време на престоят ми, но може ли човек да опияше всичко…?

*Al Bicerin – традиционна напитка комбинираща кафе, горещ шоколад и сметана. Изключително вкусна и богата напитка. Консумирайте без да разбърквате съставките 😉 . Най- хубавият ‘бичерин’ се приготвя в кафе ‘ Ал Бичерин’ от 1763г до днес.

** Аперативо – добре позната италианска традиция, водеща началото си от Древен Рим. По това време тази традиция се е наричала – ‘ густатио’ и е била присъща само на богатите римляни. Основната напитка, сервирана по време на густарио е било медено вино ” mulsum”,сервирано с добре познатите ни леки храни и хапки. В краят на 18ти век с представянето на ‘ вермут‘ , който се оказва далеч по-достъпен за по-голям брой хора, но отново в комбинация с по-лека храна дава началото на тази толкова популярна традиция, добре позната и у нас.