Ден 11-ти от социалната изолация, в която цял свят се намира.

Най-после с малко време за себе си, съответно време за някои от хобитата ми, за които почти не намирах време. Едно от тях е воденето на блог, който започна малко на шега преди години, докато пътувах, но за който така и не оставаше време. Преди няколко дни, също на шега, се предизвиках да намеря повече информация за едно приятелство между две много противоположни страни – Италия и Русия…

Защо точно двете ли ? Харесвам ги и двете, а архитектурата на различните градове ми е слабост, както и един определен период в културно- историческото развитие на Европа – Ренесансът или периодът на ” Възраждане” .

Това е и периодът през който започва архитектуртната афера между Русия и Италия, датираща още от  XV век. Всъщност, не е тайна, че Русия днес, е построена и проектира основно от италиански архитекти които по това време са имали славата на най-добри в Западна Европа..

Една от щастливките, които са прекарали известно време и в двете – три месеца в Санкт Петербург и години в Италия ( с посещения почти в цяла Италия), смея да твърдя, че Санкт Петербург ( наричан още ‘‘ Венеция на Север‘‘  е градът, който най- много се доближава до архитектурата на италианската Венеция.

Днес в Санкт Петерсбург се намират и най-големият брой на дворци на едно място, поне това бяха думите на една от екскурзодките, докато ни развеждаше из каналите на града. А въпростните канали, както и улиците на града, голяма част от градините, паркове, както и Петропавловската крепост, Петропавловската катедрала, сградата на Университета, лятната резеденция на Петер Велики са проектирани от архитект на име Доменико Трецини * ( през XVIII век), който е част от втората вълна на италиански архитекти в Русия.

Всичко започва три века по-рано, когато втората съпруга на Иван Велики – София Палеологина (родена като православна християнка в Константинопол, израстнала в Рим), съветва мъжът си да покани италиански архитекти да проектират така желаният от Иван Велики – великолепен и непревземаем дворец в Москва.

И така през XV век в Москва пристигат първата вълна от архитекти.

С името на Пиетро Алесандро Солари, участвал в проектирането на катедралата в Милано , са свързани изграждането на почти всички крепостни стени  и кули  в Кремъл. Заедно с колегата си Марко Руфо ( известен като Марко Фрязин), завършват ‘‘ фасатната камера в двореца‘‘, която днес е призната като  световно архитектурно наследство.  Храмът ‘‘ Успение Богородично‘‘, Камбанарията на Иван Велики, Архангелската Катедрала  са също дело на италиански архитекти.

През XVIII век, когато на територията на Европа не са водени толкова големи войни и с все по-нарастващият интерес или все по-нарастващата нужда от образование и култура, по улиците и на двата града – Москва и Санкт Петерсбург се появяват университети, театрални площади, театри, много дворци и един от най- красите музеи днес- ‘‘Ермитаж‘‘ .

През XVIII век, когато на територията на Европа не са водени толкова големи войни и с все по-нарастващ интерес или все по-нарастващата нужда от образование и култура, по улиците и на двата града – Москва и Санкт Петерсбург се появяват университети, театрални площади, театри, много дворци и един от най- красивите музеи днес- ‘‘Ермитаж‘‘ .

А в следващите кадри са събрани само някои от красотите построени от италиански архитекти в Русия…

• 

*Доменико Трецини е роден в италианският кантон в Швейцария – Лугано, но завършва архитектура в Италия.